АНТИЧЕН КОМПЛЕКС „ИЗТОЧНА ПОРТА НА ФИЛИПОПОЛ“
Източната порта на Филипопол е сред 3-те открити входно-изходни порти на Античен Пловдив. През нея се е осъществявала основната връзка между Филипопол и Византион. Предполага се, че е изградена през II век по времето на император Адриан и е основно реконструирана през IV век. Комплексът около портата е открит и разкопан през 70-те години на XX век. Руините ѝ лежат в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие.
Източната порта на античния Пловдив е имала един централен вход-отвор и два странични входа с по-малки размери. От двете ѝ страни са били построени отбранителни кули, които да я предпазят при евентуални атаки. Към портата водела най-широката градска улица, част от която е открита при разкриването на руините на портата. Тя била покрита с големи сиенитни блокове и е единствената в града с тротоари, чиято широчина била 2,60 м, което я отличавало от другите пътища с обичайните каменни бордюри. Ширината на улицата надхвърляла 13 м, а от двете ѝ страни е имало богато декорирани колонади. При разкриването на обекта се забелязват издълбани коловози в настилката на улицата, което дава основание да се смята, че трафикът през портата с каруци и колесници е бил оживен. Предполага се, че от двете ѝ страни са съществували сгради с изящни портици в коринтски стил, които заедно с портата, са били част от цялостен комплекс. Постройките най-вероятно са изпълнявали функцията на казарми или военна болница.
КОМПЛЕКС "НЕБЕТ ТЕПЕ"
„Небет тепе“ е част от проекта „ По крепостните стени на Филипопол“. Едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе формират Трихълмието, днес по-известно като Старинен Пловдив, на което е бил разположен античният град. Археологическият комплекс „Небет тепе“ е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище, което датира от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр.н.е.).
При разчистване на Небет тепе са открити останки от крепостни стени и кули, а също и от други постройки. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.
